Градоред - Младото гражданско общество на Русе

Мисията - Да възродим историята на Русе за младите поколения!

 

Градът дължи началото си на реката. Основан от римляни 2 века преди Христа заради стратегическото си разположение, като Сексагинта Приста - „Пристанище на шейсетте кораба". През годините реката винаги е давала живот на града. Около нея е и домът на много видни русенци, а днес любимото място за разходка на местните жители.

 

 

Забележителности по маршрута:

Първата ЖП Гара Русчук-Варна

Къщата на Калиопа

Къщата на Никола Обретенов

Доходно здание на Иван Стоянов

Търговска къща на Поликар и Канети

Балканска Банка

Къщата на Георги Мартинов

 

След султански ферман от 1-ви септември 1861 г. Високата порта започва построяването на железопътната линия Русчук-Варна. С подписания на 1-ви октомври 1863 г. договор английската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли и Уийлям Гладстон получава концесия за 99 години и на 21-ви май 1864 г. строителството започва. Първата ЖП гара е строена по английски проект. Първата копка прави русенския валия Ариф паша. Строежът започва едновременно от двете крайни гари. На 26-ти октомври 1866 г. Мидхад паша преминава без прехвърляне между двете крайни гари и обявява линията за открита.

 

Къщата, в която се намира Музеят на градския бит (бул. „Цар Фердинанд“ №2), е построена от майстор Уста Йордан около 1862 -1866 г. В нея се е помещавало Пруското консулство в Русчук. Къщата е собственост на красивата съпруга на консула Катерина, която русенци наричали Калиопа. Градската легенда гласи, че в нея е бил влюбен валията Мидхад паша, който търсел начин да ѝ подари къщата, без да дава повод на злите езици да обсъждат тяхната връзка. За тази цел пашата организирал състезание за русчушките дами – стрелба по гълъби. Оръжието на конкурентките е било заредено с халосни патрони, а скрито заптие е стреляло едновременно с Калиопа, за да бъде победата ѝ сигурна. Така възлюбената на Мидхад паша публично печели къщата, където те тайно продължавали да се срещат.

 

В началото на XVIII в. родителите на Баба Тонка Обретенова се преселват от с. Червен в Русе и купуват къща на днешната ул. „Чавдар войвода“ №35. Когато през 1831 г. Тонка и Тихо Обретенови се женят, продават къщата и купуват друго дворно място на дунавския бряг. В този дом Баба Тонка отглежда децата си, тук е създаден Русенският революционен комитет и се укриват документи и оръжие, тук през лятото на 1878 г. живее Захари Стоянов и пише „Записки по българските въстания”. Сградата, която всички русенци знаят като музей „Баба Тонка” на бул. „Придунавски“ №16 е построена през 1908 г. от Никола Обретенов. Постепенно къщата на Никола Обретенов се превръща в своеобразен музей. Ученици от цялата страна пристигат в Русе да посетят Ботевия четник и да чуят автентичния му разказ за национално-освободителните борби и за легендарната му майка.

 

Търговската сграда на големия русенски търговец и благодетел Иван Стоянов (Соларя) се намира на бул. „Славянски“ №10 и ъгъла на ул.„Отец Паисий“. Построена е през 1892 г. за доходно здание, което да се дава под наем и да носи приходи. По време на Втората световна война в сградата е настанена Дирекцията на полицията и по-точно Държавна сигурност (в началото е Обществена безопасност).

 

Една от големите гордости на Русе е, че е роден град на Елиас Канети – носител на нобелова награда за литература. На ул. „Славянска“ и до днес се издига една от къщите на неговата фамилия. През 1892 г. неговият дядо – Елиас Аврам Канети, заедно със своя съдружник Давид Поликар – създават известната търговска къща „Поликар и Канети”.  Те не случайно избират тогавашната ул. „Търговска” за дом на своята дейност, тъй като е била оживен център, свързващ България с Европа, посредством пристанището. Талантливият архитект Нигохос Бедросян завършва едноименната сграда през 1898 г.  На партера проектира складовете, в които търговското дружество „Поликар и Канети” продават всевъзможни стоки: жито, ечемик, кафе и дребни земеделски инструменти. На първия етаж са разположени търговските помещения.

 

Сградата на Балканска банка (по-късно Българска кредитна банка) е построена през 1906 г. от известния русенски архитект Спирос Валсамаки по поръчка на братята Бебис. Основана през 1906 г. с основно френски и белгийски капитали, банката финансира изграждането на двете най-големи фабрики в Русе – кожарската и захарната. През 1911 г. сградата е надстроена с още един етаж, а през 1924 г. придобива вида на триетажна сграда, каквато е и до момента. Зданието също е било дом на известния ресторант „Бузлуджа”. След 1964 г. там се помещава Учителският дом и Киноклуб, като в някогашната градина се открива лятно-кино.

 

Къщата е строена през 1900 г. от един от най-видните архитекти в Русе по онова време – Нигохос Бедросян. Намира се на ул. „Константин Иречек“ №2, на ъгъла с ул. „Александровска“. Сградата е образец за представителна къща на заможните русенци от края на XIX и началото на XX в. Постройката има два етажа - първият е отреден за търговската дейност на Георги Мартинов, а вторият – за негов дом. Георги Мартинов се установява в Русе през 1880 г. Занимава се с внос на метални и стоманени изделия от Германия, Австрия, Франция и Англия. По-известен е като кмет на Русе през периода 1902–1903 г. 

 

За повече информация, моля посетете сайта на Градоред - https://www.gradored.com/marshruti/po-keya