Градоред - Младото гражданско общество на Русе

Мисията - Да възродим историята на Русе за младите поколения!

 

Русе, познат като „Малката Виена", е един от първите градове с градоустройствен план в България. Поле за изява на тогавашните майстори и амбиция на местните първенци. Именно това прави централната градска част толкова приказна и богато оргнаментирана. Сградите са дело на едни от най-талантливите български и европейски архитекти и дом на преуспяваши търговци и управници.

 

Забележителности по маршрута:

Търговска къща на Поликар и Канети

Търговска сграда на Саркис Куюмджиян

Гимназия Княз Борис

Окръжно Управление

Търговско-индустриална камара

Банката на братя Симеонови

Балканска банка

Сградата на братя Бъклови

Здание на Русенското Мюфтийство

Банката на братя Бурови

Бирария Фишер

Застрахователно дружество България

Сградата на Андре Тюрио

Русенски Драматичен Театър

 

Една от големите гордости на Русе е, че е роден град на Елиас Канети – носител на нобелова награда за литература. На ул. „Славянска“ и до днес се издига една от къщите на неговата фамилия. През 1892 г. неговият дядо – Елиас Аврам Канети, заедно със своя съдружник Давид Поликар – създават известната търговска къща „Поликар и Канети”.  Те не случайно избират тогавашната ул. „Търговска” за дом на своята дейност, тъй като е била оживен център, свързващ България с Европа, посредством пристанището. Талантливият архитект Нигохос Бедросян завършва едноименната сграда през 1898 г.  На партера проектира складовете, в които търговското дружество „Поликар и Канети” продават всевъзможни стоки: жито, ечемик, кафе и дребни земеделски инструменти. На първия етаж са разположени търговските помещения.

 

През 1898 г., Нигохос Бедросян проектира внушителна търговска сграда за арменеца Саркис Куюмджиян – търговец на  текстил. В  оригиналния си вид се е състояла от шест самостоятелни магазина с галерии в пратера и складови помещения, разположени на първия етаж. Саркис Куюмджиян се преселва от Цариград в Русе през 1892 г. заедно със семейството си. В годините, в които е живял тук, освен виден търговец на текстил е бил управител на Англо-българското акционерно дружество за производство на омбрели, както и член на управителния съвет на Барутно акционерно дружество „Цар Борис”. В годините сградата е била използвана за шивашки работилници, канцеларии на различни учреждения, а понастоящем на партерния етаж се разполага механа „Чифлика”.

 

Сградата на бившата мъжка гимназия „Княз Борис“ е построена през 1894 – 1898 г. по проекта на арх. Петко Момчилов и арх. Йордан Попов. Тя има класическа форма, симетричен правоъгълен корпус, затворен вътрешен двор, директно осветление на стаи и коридори. Състои се от партер, първи етаж, както и сутерен под цялата сграда, където е било централното отопление с калорифери за топъл въздух, вградени в стените. Гимназията е  едно от най-старите и елитни училища в България. Тук е поставено началото на русенския музей през 1904 г. с двете богати сбирки по археология и естествена история, които са  събрани от основоположниците на българската археология Хермингилд и Карел Шкорпил, преподаватели в гимназията.

 

Сградата на Окръжното управление е първата голяма обществена сграда в новата българска държава. Изградена през 1882 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Годината на строителството е отбелязана с римски цифри върху фасадата, заедно с името на княз Александър І Батенберг. Сградата е двуетажна. Завършва с мансарден покрив, покрит с ламарина. Сградата е известна като „Дворецът на Батенберг“, но никога не е била княжески дворец. На оригиналния архитектурен план е записано:„Здание на русчушкото окръжно управление“. В продължение на седем десетилетия е използвана за окръжно и областно управление.

 

Първата българска търговска камара е основана в Русе през 1890 г. с председател Панайот Попов. На 14 април 1914 г. започва строителството на сградата, а през 1916 г. тя е завършена. Фасадата на сградата е в стил Модерн или края на века с барокови елементи. В купола над главния вход е монтиран часовник, а вратата на централния вход е красиво оформена с метална розетка и крилата на Меркурий – богът на търговията. От 1954 г. в сградата е настанена Окръжната библиотека „Любен Каравелов“.

 

Банката на братя Симеонови е сграда с непреходна архитектурна стойност.  За проектант на сградата братята предприемачи избират младия недипломиран архитект Нигохос Бедросян. През 1895 г. зданието е завършено и много добре оформя ъгловото пространство между двете улици. На партера има магазини, а на първия и втория етаж – кантори. Сградата има естествено осветление от стъклен покрив. Вътрешните стълби са вити с изящен железен парапет, в който са вплетени растителни орнаменти и фантастичен змей с лъвска глава и крила. Собствениците на сградата Иваница и Стефан Симеонови превръщат фамилната фирма в банка благодарение на предприемчивостта си и солидните политически и обществени контакти. Банката поема голяма част от плащанията по българските външни заеми. 

 

Сградата на Балканска банка (по-късно Българска кредитна банка) е построена през 1906 г. от известния русенски архитект Спирос Валсамаки по поръчка на братята Бебис. Основана през 1906 г. с основно френски и белгийски капитали, банката финансира изграждането на двете най-големи фабрики в Русе – кожарската и захарната. През 1911 г. сградата е надстроена с още един етаж, а през 1924 г. придобива вида на триетажна сграда, каквато е и до момента. Зданието също е било дом на известния ресторант „Бузлуджа”. След 1964 г. там се помещава Учителският дом и Киноклуб, като в някогашната градина се открива лятно-кино.

 

През 1911 г., братя Бъклови финансират построяване на здание за своята дейност. На партерния етаж е имало магазини, в които са търгували с разнообразни стоки, а на първия етаж се е помещавала Кредитно-търговска популярна банка, която е учредена от братята, за да подпомага търговската дейност на своите партньори. Братята Димитър и Христо Бъклови избират Русе като проспериращ град за установяване на своята дейност. Първоначално се занимават с търговия на кожарски стоки и артикули, а с присъединяването на третия брат – Петър, стават представители и на известни марки шевни машини и велосипеди.  Бизнесът им процъфтява и отварят магазин на ул. Александровска, който добива огромна популярност.

 

В началото на XX век, между 1905 и 1907 г. в Русе се построява една забележителна сграда – Доходното здание на русенското мюсюлманско настоятелство. Както повечето сгради в града, тя носи знаковия неокласически архитектурен стил. Скоро след построяването й в нея се открива бижутерийният магазин на „Тево Папазиян и синове”, а в основните й части се настанява хотел „Бристол”, който се помещава там до 1936 г. През периода на социализма хотел „Бристол” се преименува на „Република”, „Москва” и „Балкан”. Именно под името „Балкан” е известна сградата на русенци днес, тъй като дълги години в нея се помещава заведение, носещо това име.

 

Банката на Бурови е построена през 1912 г. по проект на унгарския арх. Янович. Сградата е разположена на площ от 200 кв.м. и е изградена в стил неокласицизъм. Състои се от партер, два етажа и таван. Последният етаж е украсен с медальон и две барелефни женски фигури. Дълги години  в сградата е бил настанен Пенсионният отдел и в партера – закусвалня „Старата круша“. Бурови е една от най-известните фамилии в България, дала на страната забележителни стопански и политически дейци. След Първата световна война банката в Русе се управлява от Атанас Буров, който има големи заслуги за развитието на града като председател на Русенската търговско-индустриална камара и основоположник на съвременното професионално образование в Русе.

 

През 1880 година, чешкият музикант Йозеф Фишер пристига в Русе, заедно със семейството си и отваря ресторант с името „Фишер” в тогавашната махала „Голям Варош”. В бирарията често свирел струнен оркестър и се организирали различни празненства, което било и причината  за негодувания от страна на живущите в района. След преместването си на ул. „Госпитална”, сградата била закупена от софиянци и преустроена в кино. До 2009 година, сградата просъществува като кино, макар и да е търпяла конструктивни преустройства и смяна на собственост. Киносалоните помещавани в нея са носили имената „Максим Горки” и „Роял”, като последното е името, с което русенци разпознават сградата и днес. 

 

През 1898 година по проект на архитект Едуард Винтер и под ръководството на архитект Удо Риабау, на ул. „Александровска“ №30 се издига триетажна сграда за дом на първото българско застрахователно дружество „България”. През 1891 година видните русенци Панайот Попов, Георги Теодосиев, Иван Чорапчиев и Стефан Симеонов, учредяват първото българско застрахователно дружество „България”. В годините застрахователно дружество „България” е имало представителствата от Цариград през Атина, Берлин, Амстердам, Париж,  Лондон, чак до Чикаго. По настоящем сградата е със смесена собственост, което пречи за взимане на единодушно решение за нейното обновяване. Все още над страничният вход на комплекса обаче, стоят инициалите на първото българско застрахователно дружество „БЗД”. 

 

През 1897 г. по поръчка на Андре Тюрио е проектирана четириетажна сграда на процъфтяващата ул. „Александровска“. Нейн архитект е италианецът Нино Розти, който вкарва цялата си фантазия и обилно украсява бароковото здание с колони, пиластри и бюстове. След завършването ѝ в сградата се помещава хотел „Булевард”, а на партера бижутерски магазин на арменеца Тево Папазян. Андре Тюрио е заможен индустриалец с френски произход. След смъртта му сградата е продадена на Братан Йотов Ревенски. Той създава сладкарница „Тетевен“. Сладкарницата предлагала само сладкиши свое производство и била любимо място за срещи на поколения русенци. Хотелът пък бил едно от най-представителните явления в града, с първокласно обзавеждане, централно отопление, топла вода и телефон.

 

С великолепния си силует в центъра на град Русе Доходното здание, по-късно театър „Сава Огнянов“, е емблематична сграда от европейското архитектурно наследство на дунавския град и заедно с Паметника на Свободата са символите на Русе. През 1972 г. сградата е обявена в „Държавен вестник“ в списъка на русенското архитектурно-историческо наследство под №1, като обект с национално значение. С тази сграда е свързана историята на Русенския драматичен театър, който от 1907 г. изнася представления в завършения салон, а от 1953 г. носи името на известния артист Сава Огнянов, прекарал ученическите си години в Русе. В Доходното здание на 27 ноември 1949 г. се поставя и първото оперно представление („Травиата“ на Джузепе Верди). През 1960 г. тук се провеждат и първите спектакли на кукления театър. 

 

За повече информация, моля посетете сайта на Градоред - https://www.gradored.com/marshruti/malkata-viena