Историята на Русе е изпълнена с вдъхновяващи жени, които са се противопоставяли на обществените норми, заставали са срещу несправедливостта и догмите, които дискриминират женския пол. Те са оформяли света чрез своята решителност, интелигентност и упоритост. Променят политиката, науката, човешките права и културата, оставяйки трайно въздействие върху обществото, и доказвайки, че смелостта и лидерството не са ограничени от пола.
По случай Осми март припомняме величието на осем жени, променили Русе и България.
Баба Тонка Обретенова – „Майката на всички бунтовници“
Баба Тонка е един от символите на националната борба за освобождението на България от османско владичество и емблема на женската сила. Родена е през 1812 г. в с. Червен, Русенско и умира през 1893 г. в Русе. Тя има седем деца, които възпитава в дух на патриотизъм и свободолюбие, като всички те активно се включват в борбата за национална независимост.
Къщата ѝ се превръща в убежище за революционерите и място за заседанията на Русенския революционен комитет. В началото на 1876 г. домът ѝ става военен щаб, откъдето се разпращат указания и оръжие. Самата Баба Тонка, заедно с дъщеря си, пренася оръжие през Дунав. Наричана е „Майка на бунтовниците“ както от българи, така и от турци.
След обесването на Стефан Караджа, за да не остане безименен гробът на войводата, тя тайно взема черепа му и го съхранява. Днес той се пази в музея на Баба Тонка, който се намира в дома на сина ѝ Никола Обретенов. След Освобождението правителството ѝ отпуска пенсия за заслугите ѝ към Отечеството, но Тонка Обретенова я дарява за закупуването на учебници за бедни ученици.
Екатерина Каравелова – учредител на Българския женски съюз
Екатерина Каравелова е родена в Русе на 21 октомври 1860 г. Завършва със златен медал Девическата гимназия в Москва, а след завръщането си в Русе е назначена за главна учителка на девическите класове, които тогава се помещават в Мъжката гимназия.
В Русе тя среща Петко Каравелов, брат на известния писател Любен Каравелов, и се омъжва за него. През 1880 г. Петко Каравелов е избран за министър-председател и семейството се установява в София. Екатерина става секретарка и преводач на съпруга си. През целия си живот Каравелова е неуморен защитник на човешките права. Близо 25 години е председател на Софийското женско дружество „Майка“ и на създаденото към него Девическо професионално училище „Мария Луиза“. Освен това тя основава и ръководи Съюза на българските писателки. Екатерина Каравелова е учредител и на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитета за защита на евреите. Издъхва през 1947 г. на 87-годишна възраст в София.
Димитрана Иванова – лидер в борбата за равноправие на жените с мъжете
Една от пионерките в борбата за равноправие на жените с мъжете е русенката Димитрана Иванова, ученичка на Екатерина Каравелова. Димитрана Иванова е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе. На 16-годишна възраст заминава за Цюрих, Швейцария, където изучава философия и педагогика. През учебната 1906/1907 г. започва работа като учителка в Русенската девическа гимназия, където преподава логика, етика, психология, история, немски език и краснопис, а също така ръководи учителската библиотека.
През 1908 г. става член на русенското дружество „Добродетел“, чиято мисия е просвещението и културното издигане на жените. В периода 1926 г. –1944 г. е председател на Българския женски съюз.
Майка на три деца, Димитрана Иванова активно се ангажира с въпросите на семейството, социалната защита на майчинството и детството. Още през 1917 г. - 1918 г. става член на Дружеството за борба с детската престъпност, а през 1925 г. е сред основателите на Дружеството за защита на децата, чийто борд на директорите оглавява до 1935 г. Тя сътрудничи на почти всички софийски вестници, както и на някои регионални издания, като пише по теми, свързани с живота и бъдещето на жените.
Друг важен въпрос, върху който работи Димитрана Иванова, е правото на жените юристки да практикуват като адвокатки и съдийки. По време на нейното лидерство, през 1937 г., омъжените жени, разведените и вдовиците над 21-годишна възраст получават право да гласуват на общинските избори, макар че все още не могат да бъдат избирани.
Тя участва в изготвянето на законопроекти за имуществените взаимоотношения между съпрузите, инициира промени в Закона за общественото осигуряване и е член на Българския национален комитет за мир. Димитрана Иванова умира на 29 май 1960 г. в София.
Ана Винтер – създава в Русе първото в страната Немско училище
През септември 1883 г. учителката Анна Винтер създава в Русе Немското училище, което е първото по рода си в България. Преподавателката е сестра на Едуард Винтер, първият главен инженер на града. През втората половина на XIX век Русе става най-значимият търговски, стопански и културен център в българския участък на Дунав. Градът започва да привлича немскоговорящо население, което се занимава предимно с търговия. Това поражда необходимостта от училище за децата от немската колония.
Началото е поставено с детска градина и основно училище, а впоследствие се създават курсове по счетоводство и търговска кореспонденция. Учебното заведение набира популярност и в него започват да се записват и български ученици. Днес то е познато сред русенци като Дойче шуле и е наследено от СУПНЕ „Фридрих Шилер“. Училището е включено в системата Sprachdiplom der KMK – немска езикова диплома (ниво C1) на Съвета на министрите на културата на Федерална република Германия.
Марийка Попова - Първата професионална актриса в България
Марийка Иванова Попова е родена през 1866 г. в Русе. Началното си образование завършва в родния си град, след което заминава с родителите си за Пловдив. През 1883 г., след основаването на Румелийската театрална трупа, Попова е поканена за редовен член. Тя дебютира в постановката „Робството на мъжете“, но през 1885 г. трупата преустановява дейността си. През 1888 г. Попова постъпва в театър „Основа“, а по-късно се присъединява към Драматическото отделение на Столичната драматическо-оперна трупа в театър „Сълза и смях“. Кариерата ѝ завършва в Народния театър. Днес Русе продължава богатите си театрални традиции с изключителния актьорски състав и впечатляващите постановки на Драматичния театър „Сава Огнянов“, който е носител на множество национални и международни награди.
Мими Балканска – съосновател и директор на Художествения оперен театър в София
Българската оперетна и оперна певица Мими Балканска е родена в Русе на 23 юли 1902 г. При раждането родителите ѝ я кръщават Руска, но когато тръгва на училище, баща ѝ я преименува на Мими. Тя е внучка на Никола Балкански – братовчед и сподвижник на Георги Стойков Раковски. Още от детството си свири на пиано в родния си дом. След смъртта на баща ѝ семейството се преселва в София през 1912 г. На 17-годишна възраст Мими Балканска започва да пее в оперетния театър „Ренесанс“. Специализира пеене в Берлин и Виена. От 1938 г. до 1942 г. е водеща актриса в театър „Одеон“. Тя е съоснователка, директор и режисьор на Художествения оперен театър в София (1942 – 1946). През 1947 г. работи в Народната оперета, а от 1948 г. до 1963 г. – в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика остава една от най-популярните оперетни артистки в България.
Освен с музиката, Балканска се занимава и със спорт, като става първата българка, която сериозно тренира футбол. Играе в „Славия“ (София), участва в мачове като вратар в отбори на певци срещу артисти, сформира собствен тим и дори е страничен съдия на благотворителен мач.
Днес Русенската опера прославя града със своите великолепни спектакли и талантливи артисти. Тя се нарежда сред водещите музикални институции в България и е гордост за всеки русенец, съчетавайки традиция и съвременност, както и привличайки публика от цялата страна и извън нея.
Мария Калиш (Катерина, Екатерина) – Калиопа
В средата на XIX век в Русе пристига младата и красива Мария Калиш, съпруга на пруския консул Морис Калиш, известна за някои и като Екатерина. Крехка, но смела, тя бързо пленява местните със своята хубост и скоро всички започват да я наричат Калиопа.
По това време валия на Русенския вилает става Мидхат паша. Легендата разказва, че той се влюбва в омъжената Калиопа и в знак на обичта си решава да ѝ подари къща. За да осъществи намерението си, организира състезание по стрелба за съпругите на консулите, като обявява, че наградата е дом на брега на Дунав. От седем участнички единствено Калиопа успява да улучи гълъб. Говорело се, че пушките на съперничките й били с халосни патрони, за да осигурят победата на Калиопа.
След като си тръгва от Русе заедно със съпруга си, Калиопа понякога се връща, за да стопанисва дома си. А когато Мидхат паша става велик везир и напуска града, тя остава да живее в Русе. Според преданието, следващият валия на града решава, че наследява не само поста на Мидхат паша, но и Калиопа. Тя обаче го отхвърля и една сутрин красавицата е намерена удушена. Това е една от многото версии на легендата, но във всички тях оживява забранената любов между Калиопа и Мидхат паша. Днес къщата е превърната в единствения в страната Музей на градския бит.
Магдалина Царичинска - първата жена училищен директор в страната
Младата учителка Магдалина Царичинска пристига в Русе през септември 1874 г. и започва да преподава в Девическото взаимно училище. По-късно тя оглавява ръководството на учебното заведение и става първата жена училищен директор в страната. На 20 март 1898 г. училището е преименувано на Русенска градска девическа гимназия „Княгиня Евдокия“, а на 14 май 1909 г. започва строежът на новата му сграда. Настоящото си име „Баба Тонка“ гимназията носи от 10 юли 1922 г. Намира се в стария център на Русе и е притегателно място за туристите.
Царичинска активно участва в обществения живот на града. Избрана е в ръководството на женското дружество „Ступан“, изнася сказки и събира помощи за бедни деца. Специално внимание отделя на женското дружество и неговата отговорност за възпитанието на момичетата. През 1876 г. в Русе Магдалина се запознава с бъдещия си съпруг Михалаки Георгиев. В навечерието на Освободителната война тя напуска града и заминава за Плоещ, където присъства на освещаването на Самарското знаме и дори приковава плата към дръжката.
След войната Магдалина се установява в София и става истинска модна икона, защото, идвайки от аристократичния Русе, само тя носи калпаче вместо забрадка. Царичинска умира през 1945 г. на 87-годишна възраст.
Жените на Русе и днес демонстрират сила, интелект и духовност. Те предизвикат невъзможното, преодоляват бариери и продължават да вдъхновяват следващите поколения. Оформят историята на всеки ден и благодарение на тях светът става по-справедлив, по-силен и по-красив.
